Дестинация: Италия

Пътувала съм извън България не един или два пъти и причината за това е хорът, в който пея. Благодарение на това, че съм хорист и ходим по участия, съм имала възможността да отида в няколко държави. Това лято бяхме на конкурс в малък град на име Леко (Lecco) в Северна Италия като участвахме в доста известен в Италия конкурс "Джузепе Зелиоли", където всъщност взехме първа награда в нашата категория. Тъй като пътувахме с автобус дотам, първото нещо, което ме впечатли, беше природата и зеленината. Второто нещо бяха къщичките с големи градини, пълни с цветя. В някои градове по улиците пък се отглеждаше царевица. Колко хубаво е това!

Забелязах и една ферма или къща с хамбар, трактор и коне. По полетата имаше много насаждения като например овошки.

Бях настанена в приемно семейство. Новите ми "родители" се казваха Силвия и Матео - уникални хора. Приеха ме като истинска тяхна дъщеря за седмицата, която прекарах с тях. Много усмихнати, приветливи хора с голямо чувство за хумор. Това ми направи впечатление и във всички италианци - мили, отворени за разговори и обичливи.

Първата вечер се провалиха плановете за вечеря, тъй като организаторката (моята "мама" беше забравила да уреди вечерята на целия хор), но набързо направи това като резервира маси в ресторанта на братовчедка си. Оказа се, ме италианците не са много организирани и нямам предвид само тази първа случка.

Хапнах ме си паста болонезе и за десерт сладоледена торта тирамису. Когато се прибрахме, разгледах къщата на Силви и Матео, която беше много сладка

.На следващия ден беше предвидена екскурзия до Милано. Посетихме замъка Сфорцеско (Castello Sforzesco), построен през петнадесети век , но само отвън, после влязохме в театър Ла Скала (La Scala). После посетихме Галерия Виктор Емануил. Тя е престижна търговска галерия, най-старият мол в света. Оттам си купих единствено 5 магнитчета и сладолед. Тази улица излиза на един площад, на който се намира катедралата Дуомо - в превод Дева Мария (Duomo), (втора по големина в Италия, но най-голямата , която съм виждала) , която беше следващата ни дестинация. Тряблдте да си покрием раменете и краката, за да може да влезем. Две вечери бяхме на пицария и първата вечер си поръчах пица с прошуто, но на следващия път реших да разнообразя и си взех пица с пържени картофки (нещо ново за мен и нещо което не съм виждала в България

А вие?). А единствената сутрин, в която закусвах в къщата се оказа, че италианците (или пак само Матео и Силви) закусват бисквити и кафе, чай, какао или капучино. Това не ми даде много енергия за деня. Не карам подред по дни, тъй като ще стане много подробно, ако вече не е станало.

Един ден посетихме градът Комо (Commo)

Отново красив и великолепен град. Оттам накупих няколко неща за мен и родителите ми. Друг ден посетихме езерото Бозизио Парини (Bosisio Parini) просто, за да релаксираме. Имаше лебеди в езерото и патенца

. Следобеда преди деня на тръгването ни обратно към България помолих Силви и Матео да отидем до някой магазин да накупя италиански храни и отидохме в един супермаркет, където те ме съветваха, кое е традиционно. Взех много сладки, вино, сос Песто, тортелини и паста. На касата ме изненадаха като настояваха (даже си нахалстваха) и платиха сметката, въпреки, че казах, че ще им се разсърдя. Не скомничех, а наистина ми беше неудобно. Очарователни хора!!!